Не, аз просто не мога.

Ко ста’а?

Така де, и аз малко да поселяндуря в блога си.

Принципно блогчето ми е ексклузивно само на английски, ама нали съм патриотична българка, която пее златната народна песен по безкрайните всеобшири на света, реших, че може да ви обърна и на вас малко внимание. Демек да си правя, каквото и попринцип си правя – да се оплаквам, но пък този път на български. Значи, дните от лятната ваканция са още в разцвета си, всички тук хайманят по плажовете и дискотеките, хващат тен и слушат чалга. А аз какво правя? Сменям крушките вкъщи, че почнаха стабилно да изгарят една по една, сякаш жертви на пъклия заговор на Е-ОН. И така, като си нямаме мъж вкъщи, госпожица Кирилова трябва да я свърши тая работа, понеже мъжкия и хормон е явно малко в повече (или поне така излиза).

Днеска реших да не ходя при баба ми да и правя компания, щот съм един мързелив човек и навън валя по времето, когато имаше някакъв шанс да си размърдам дебелия гъз и да ида при нея. Не, аз досега бях в добро настроение, ама си изтеглих Iron Man, ама се оказа, че е CAM fucking release и всякво желание за комуникация и изразяване на топли емоции. Да не говорим, че майка изяде последните бисквитки и сега дори няма захар, малко да повиша нивото на серотонин. Не, че ми трябва де, ама съм пристрастена и не знам кой е виновен за това нещо, но който и да е, скоро ще си плати. Опитвам се и да уча по литература, философия и история, ама ЧЕСТНО, по-скучно не можаха ли да го направят. Не, вижте, аз обичам да чета. Книгите са приятно нещо. Просто българската литература в частност не ме радва и не ми е интересна, Разбирам, че от обща култура трябва да ги знам тия неща, но това не значи, че ми е толкова важно да ги знам. Не виждам смисъл в това да си товаря душата с “кървищата” дето ги е заливала нашата майка земя, България. Хората много се коркат, е днешната младеж няма никакво уважение към едновремешните поети и писатели, но самата истина е, че просто са ни скучни. Не го казвам от лошо, просто си споделям мнението. 3 пъти днес се опитах да прочета един 4 листов анализ на “На прощаване” и не можах да изтърпя докрай. То не бяха синекдохи, анафори, епитети и какво ли още не. Такова дълбоко тълкуване на нещо, което мен ме натоварва психически, си е чисто предизвикателство за четене. Особено, когато лаптопът е до мен и интернета ме привиква с едно примамливо тихо гласче.

И в тоя шибан интернет, между другото нищо интересно не се случва, но пак, по-добре е от 456789 анализа на военна литература или четене за българското устройство в началото на 20-ти век. Не мога, просто не мога…

//Стеф – помощ

Advertisements

5 comments

  1. Stefani. How am I supposed to read and understand this? D::::

  2. 😀 😀 😀 It’s just an outburst of i don’t know what. Don’t worry, it’s me complaining mainly. 😀 I’ll write in english the next one (as always!)

  3. Съвсем случайно си ровя в нета и попадам на следното излияние в блог, явно принадлежащ на гимназистка:
    “Опитвам се и да уча по литература, философия и история, ама ЧЕСТНО, по-скучно не можаха ли да го направят. Не, вижте, аз обичам да чета. Книгите са приятно нещо. Просто българската литература в частност не ме радва и не ми е интересна, Разбирам, че от обща култура трябва да ги знам тия неща, но това не значи, че ми е толкова важно да ги знам. Не виждам смисъл в това да си товаря душата с “кървищата” дето ги е заливала нашата майка земя, България. ”
    Първата ми реакция естествено е /FACEPALM, но на второ четене провокира други размисли. Тези произведения са противни на младите хора и изучаването им е изтезание за тях. Те не трябва да бъдат обвинявани за това. Всички на средна възраст и нагоре се възмущават от безхаберието на младите. Това, което пропускаме обаче е, че диктаторските опити на прашната ни образователна система да натъпче насилствено българската класика в главите на младежта не дават резултат и това със всяко поколение става все по очевидно. Имаме нужда от смяна на пейзажа, но каква да бъде тя? Имате ли предложения?

  4. Самите произведения не са толкова противни, колкото начинът им на преподаване. Facepalm-ът е леко излишен, защото не всеки може да харесва едно и също нещо. Тези насилствени и кървави произведения по матуритетната програма ме натоварват и не са ми приятни. За майсторство на писане не говоря, такова безспорно има!
    В наши дни просто явно се получава така, че по-младите хора харесват различен тип литература. Защо това е толкова лошо и трудно да се приеме? Така или иначе ние ТРЯБВА да научим тези въпросни задължителни произведения, къде пише, че трябва задължително да ни харесва?
    А и учителите много често ни казват какво да мислим и интерпретация на стихотворения, която да идва от самия теб вече е рядкост. Четеш, зубриш, запомняш и това е. Мисленето отдавна не се толерира. И да, смея да твърдя, че това е скучно. 🙂
    Не, че имам лоши оценки, просто това е личното ми мнение.

  5. Младите наистина имат различен вкус за произведения и това не е лошо и ДА, ТРЯБВА ДА СЕ ТОЛЕРИРА. В класиката има непреходни послания – те се харесват на всички възрасти – това я прави класика. Със сигурност младите се интересуват от любов, омраза и предателство, но изразните им средства са различни. Затова не могат да се разберат с Ботев – говорят на различни езици за едно и също нещо. Това, която постнах по-нагоре е от профила ми във FB и след него се разрази много интересна полемика.Главното беше, че образователната система се проваля да преведе езика на Ботев на езика на Спенс. Тук е the breaкing point, където младите се отегчават и тотално спират да се интересуват, а учителите почват да се оплакват с какви малоумници си имат работа. Не че някой учител може да си позволи да го каже официално, но имам достатъчно приятели, който практикуват тази професия и ми се оплакват, колко отчайващо е положението. Аз успях да завърша гимназия, която има доста сериозни претенции, че предоставя първокласно образование по хуманитарни науки (литература в частност). Съдейки по себе си, там успяха да ме отвратят от много класически произведения, които след години по собствено желание прочетох. Ако някой тогава ми беше казал колко ще ми харесат, щях да му кажа, че не е наред. Радвам се, че избра да публикуваш коментара по-горе, защото той няма за цел да бъде заядлив. Има за цел да стигне до млади, интелигентни хора, които в момента преминават през тази ужасна комунистическа образователна система. Искам да им кажа да не се оставят да бъдат отвратени, защото макар и малко архаични и чужди, в тези произведения има много послания, които учениците още нямат достатъчно търпение да чуят. Казвам не “нямат акъл”, а нямат търпение. Ключът е в търпението наистина да слушаш внимателно, от което подрастващите имат така малко. НО за щастие това се променя (за тези, които имат този късмет).
    Поздрави, Elle

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: